Новините МС

Социалистите във видинско почетоха паметта на Ботев (снимки)

Сподели в социалните мрежи

Членове и симпатизанти на БСП организираха възпоменателна церемония в памет на 144 г. от гибелта на Христо Ботев, съобщиха от левицата във Видин. Цветя бяха поднесени пред паметника на гениалния поет-революционер в крайдунавския град. Начело на признателните потомци беше областният и общински лидер на социалистите във Видин Димитър Велков.

Сред хората, склонили глава пред подвига на Ботев бяха областният председател на жените социалисти Маргарита Велкова, областният председател на ветераните Димитър Стоянов, общинският председател на жените социалисти Симона Вълкова, общинските съветници от БСП Мария Джамбазова, Величко Кирилов, Борислав Василев, Калоян Борисов, Любомир Георгиев, Людмил Димитров, Юли Петров както и членове на партията.

Малко след това, председателя на ОбС на БСП Грамада Ваньо Димитров, председателят на ОблС на БСП Видин-Димитър Велков и членове на Грамадската партийна организация, почетоха сто и седемдесет години от бунтовната 1850 год., когато достойните ни деди от Северозападните предели на поробената ни родина въстанаха против вековния порбител. Въстанаха за национална свобода, човешко достойнство и православна вяра.
Преди сто и седемдесет години в Раковишкия манастир се взима съдбоносно решение за повдигане на въстание, вписало в успеха или неуспеха си живота или смъртта на няколкостотин хиляди българи. А на живот или смърт не се отива току-така за нищо.Грабнали пушки, коси, мотики, брадви, тояги и каквото им падне, извели семействата си в охраняеми лагери из Стара планина, за да ги запазят от изтребление то, въстаниците вдигнали на бунт народа от селата на Белоградчишкия, Видинския и Ломския район .
Ние от Сахрата(Кулско и Видинско)Белоградчишко и Поломието СВЕ СМЕ БЪЛГАРИ…пишат в едно от изложенията си те.
Целта е била не само да се обърне внимание на турското правителство и на еврапейските сили върху нерадостното положение на българите, но и да се постигнат точно определени резултати а именно:
-Законност. Спазване на царския закон и отговорност на нарушителите му, т.е. край на безвластието, гарантиране на законните права на населението, живота му, имуществото и честта му.
-Връщане на общинските селски земи и отхвърляне на господарлъка.
-Нова данъчна система.Определяне само на един общ данък наричан „на отсек“(„кесим“ ,“топтан“),вместо многобройните, произволно определяни и неконтролируеми данъци. Този данък да се събира от кнеза(общината) и да се предава на турските данъчни власти.
-Общинско самоуправление съставено само от българи, даващо права на кнезовете.
-Български съд, който в лицето на кнеза да раздава правосъдие по българския обичаен закон.
-Право на българите да носят оръжие като турците, т.е. право на въоръжаване за лична и обща защита.
На практика въстаниците искат широка административна автономия.
От характера и съдържанието на тези цели произтича цялата по-нататъшна дейност. Формиране на политическо и стратегическо ръководство, в което са включени Иван Кулин и Петко Маринов-кнезове, военни ръководители капитан Кръстьо, Игнат и Първан Върбанов. Стратегическият план предполагал нанасяне на три удара срещу Видин, Лом и Белоградчик.
Поради предателства на отделни участици в събитията вместо на 1 юни както било решено, въстанието избухва на 29 май.
Независимо от приложените стратегии и тактики въстанието претърпява поражение.
Днес потомците от Грамада и региона можат да се гордеят, че един от организаторите и водачите на това въстание е Петко Маринов(паша Петко) както са го наричали. За него сърбинът Стойко Петкович, който е бил учител в Грамада по това време е записал в църковния Миней “Да се знае кога се Бугария дигна с Божием повелением. Защо би ни много золум от турци, та е пищала сиромашия като цръв от прокляти турски руки.Бог поживи Петка Мариновича баш кнез. Он подигна бугари та с турцима разговаря и после они човеци дойдоха па ги пашата уати у уапсу: биде стра Велики:бегали са по плано, кой къде може да се скута по пещери.Това е станало в лете господне 1850. 6-тог февруари.Подписвам се я:учител Стойко Петкович от Сърбия“.
На Петко Маринов била поверена битката срещу силната Бдинска крепост. Кървави сражения станали и при село Градец и най-вече в Белоградчишката крепост. Макар и разгромени селяните не се чувствали победени.По заповед на своя водач Петко те се изтеглили на границата към Връшка Чука и напускали селата си.Така на 29 юни, Петров ден, Петковата размирица завършила. Паша петко предвождал около 3000 души. След въстанието заминава за Цариград начело на селска делегация.
В книгата си „Видрица“ поп Минчо Кънчев е написал следното:Паша Петко три години управлява двадесет и четири села.Жандари ,управители данъци-всичко било под негова заповед и управление.Чиновниците му били все българи.Много се хвалеше поп Серафим:че бил много юнак и сръчан;турците треперели не само от него, но и от името му като се споменеше…Повикали паша Петко да иде при турското управление да му дадат наставление как да оправи вилаета.Паша Петко прекланя глава и отива.Втрапарчиха Паша Петко и с хората му заедно ги блъснаха в Диарбекир,където и умря там заедно с другарите си.Умря в манастира“Мар Козма“ на 63 години,където клисаря му открадна 30 000 гроша, които ги имаше от отечеството.
Погребахме паша Петка.От хората му само двама бяха останали живи,които осемнадесет години „гуляли“в диарбекирските тъмници-дядо Стоян Ивков и дядо Нено Лалев от Градец.
Край завоя ,дето прави Грамадската бара, през 1993 година беше изградена чешма-паметник,посветена на събитията от 1850 година и паша Петко, за да пребъде в паметта народна, родът български и най-вече споменът за грамадския кнез, един от бунтовниците на 1850 лето.
Въстанието от 1850 год. няма своя летописец, като Захари Стоянов, за да го запази за поколенията с неподправена достоверност и историчност.До голяма степен то е непознато , неизучено, непопуляризирано.Само учени и изследователи като Димитър Маринов, проф. Страшимир Димитров и още няколко уважавани имена между които и краеведът д-р Бърни Бончев, ровят в забвението, старовековните архиви и историческата памет, за да възкресят и ни го поднесат в цялото му величие.
Похвално е че големият български писател-Владимир Зарев,който е написал една голяма книга, може би равна на Вазовия роман „Под игото“.Тази книга“Лето1850“ проследява съдбовните събития, ръзтърсили нашия Северозападен край през същата година.По своето величие,мащабност,преживян народен възторг и трагизъм, не отстъпва на Априлското въстание ,повдигнато четвърт век по-късно.
Българското народно въстание в Северозападна България от 1850 година с мащабността, времетраенето, жертвите, целите и последиците е едно от най-големите прекрасни дела, сътворени от народа ни в петвековното турско робство.
За нас, потомците на онези храбри, жертвали се за народа мъже, чиито имена и кръв носим, то е повод за преклонение и благодарност, пример за вдъхновение и готовност да служим на отечеството сега, когато не се искат кръв, живот и битки, а само воля и родолюбие.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ИМ!

Източник: Пресцентър на БСП-Видин


Сподели в социалните мрежи