Новините МС

Любопитно: Дългият път на тамплиерите

Сподели в социалните мрежи:

Много отдавна се твърди, че Орденът на тамплиерите донася древното познание от Кабала и школите на мистериите в Европа от Светите земи по времето на кръстоносните походи и, че това познание се предава на зидарите, формирани от тамплиерите. Документирано е, че скритото познание в Кабала е използвано през вековете от почти всички тайни общества.

До падането на Константинопол през 1453г. Римската църква е върховният авторитет и власт в Западния свят. Чрез заемането както на парите, така и на благословиите си, Ватикана доминира над крале и кралици, и контролира живота на обикновените хора чрез страха от отлъчване от Църквата и своята скандална Инквизиция. След многократни опити на ислямските армии за инвазии , християнска Европа предприема кръстоносен поход срещу мюсюлманите, особено онези, който владеят Светите земи (Палестина). В Южна Франция определени семейства се придържат към доктринални вярвания. Те включват един по човешки Иисус, неговата съпруга Мария Магдалена и техните наследници. Това, разбира се, противоречи на учението на Църквата.

Някой изследователи смятат, че кръстоносните походи може да са били подбудени от това търсене на тайното познание.

След падането на Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход през 1099г. кръстоносците очевидно са открили някакво потвърждение на еретичните идеи, които подкрепят по- старите традиции. Този конфликт води до създаването на общества, които използват потайността като защита от Римокатолическата църква.

Орденът на тамплиерите връща в Европа повече от еретични слухове- твърди се, че те се връщат с твърди доказателства за грешки и двуличие на християнската догма. С времето стават известни като еретици и хулители, и Църквата прави опит да ги унищожи. Тамплиерските традиции обаче продължават да живеят и до днес във франкмасонството. Първоначално бил религиозно – военно рицарство, наречен Ордена на бедните рицари на Христа и храма на Соломон. Формирани са през 1118г., когато девет френски кръстоносци се появяват пред цар Балдуин, и искат да им се разреши да защитават поклонниците, който пътуват до светите земи. Също така молят да отседнат в източното крило на неговият дворец, което е в съседство с наскоро завладяната джамия Ал- Акса, бившето място на храма на Соломон.

След като броят и властта им започва да расте, орденът им въвежда увеличаващ се брой ритуали, много от които са отразени в по- късното франкмасонствои и илюминатство. Първоначално има три класи : рицари, съставени от неженени мъже от благородни семейства: духовници, които полагат обед за бедност, целомъдрие и послушание: и братя, които включват талантливи и богати мъже. От всички рицари и духовници се изисква да преминат през строги церемонии на посвещение.
Известно е, че орденът става необикновено богат и властен – до 1307г. когато са смазани от завистливия френски крал и от един папа, който се страхува от техните тайни. С тяхното разбиване Църквата се опитва да изличи всички доказателства с които Орденът разполага, и неговите тайни, които включват най-интимните мистерии на християнството. Тези въпроси са толкова критични, че тамплиерите трябва да бъдат унищожени от самата Църква, която ги е ръкоположила.

През първите две години от съществуването си тамплиерите не привличат нови членове. Те не се отделят от квартирите си и провеждат разкопки за съкровища дълбоко под руините на първото постоянно юдейско светилище – храма на Соломон. Построен преди ок.3000г. на планината Мория в Йерусалим, храмът на Соломон е проектиран от баща му – библейският цар Давид. По времето на Иисус храмът е преработен из основи, за да стане дворецът на Ирод Велики. Знаейки, че римляните искат да завладеят Йерусалим, израилтяните скриват богатството на Соломон (състоящо се от злато, сребро и бижута, както и документи с древно познание) под храма, като зазиждат коридорите и стаите.

Повечето от тамплиерите са членове на или са свързани с кралски фамилии. Техният първоначален печат изобразява двама рицари, споделящи един кон. Водачите им започват да пътуват, да набират членове и да получават приемане от Църквата, така и от Европейските кралски особи.

На 31 януари 1128г. на църковен събор в Троа са признати пред света като официален военен и религиозен орден. Това води до одобряването от папа Онорий II на ,,Правилото‘‘ или конституцията на Ордена на тамплиерите. За да се подкрепя религиозната страна на Ордена е забранено да се оттеглят в битка, освен ако техните противници не ги превъзхождат числено повече от три пъти към едно.

Властта и престижа на ордена се увеличава и членската му маса е около 20 хиляди рицари .Към средата на XII век Орденът се е установил като най – богатият и могъща институция в християнският свят, на второ място след Ватикана. Пожертвованията от кралските особи не са само в пари и земя. Членовете получават статут на лордове, барони, земевладелци и замъци. Към началото на XIII век тамплиерите са собственици на 9000 замъка и имения по цяла Европа, но въпреки това религиозният орден не плаща данаци. Те са собственици на повече от 5000 имения в Англия и Уелс. Империята им се простира от Дания до Палестина. Използват приходите от тези стопанства, за да построят огромна флота и да гарантират огромна банкова система. Концепцията за използване на пари за създаване на още повече пари влиза във фокус. Историята проследява развитието на съвременното банкиране до ранните еврейски и италиански институции , имено орденът на тамплиерите е този, който предшества прочутите Родшилдови и Медичите . Те се научили да използват същите функции като съвременните банки: съхранение на богатството, заеми и дори система на кредитиране. В средновековието на християните е забранено да практикуват лихварство. Стари документи разкриват, че тамплиерите взимали 60 процента лихва годишно, тя била много по висока от на другите лихвари по онова време.

Подобно на швейцарските банки днес, те имат дългосрочни частни доверителни фондове, достъпни само за инициаторите на сметката. Изглежда, че те първи въвеждат кредитните карти и пакетните пътувания. Поклонниците в Светите земи са изправени пред опасни пречки. Те са жертва на лодкари, събирачи на пътни такси и дори църковни власти. За защита тамплиерите разработват система, чрез която пътника може да депозира средствата си при командира на местния храм, и да получи специално кодирана бележка. Тя се използва като акредитация, която може да се осребри от всеки друг командир на храм.

Те носят в Европа и познанията си по архитектура, астрономия, математика, медицина и медицинските техники. Тамплиерите са запалени строители, издигащи огромни имения. След като им е дадено да строят собствени църкви, стават основна движеща сила зад строителството на големи католически катедрали на Европа. Интересно е да се отбележи, че по времето когато строят първите си катедрали, в нито една от тях няма изображението на Разпятието. С тяхното процъфтяване Църквата става недоверчива, тъй като духовенството започва да осъзнава заплахата, която представлява тяхното познание.
Тамплиерите пък на свои ред се настройват срещу Църквата , вярвайки, че истинската църква тази на мистицизма , прераждането и добрите дела е била завладяна от тъмни сили.

Френският крал Филип IV започнал все повече да завижда на на богатството на тамплиерите и да се страхува от тяхната военна мощ. За яростта му срещу тях е фактът, че му е отказано да стане член на Ордена. Филип съставя списък с обвинения срещу тамплиерите. Издава тайна заповед до офицерите, които не трябва да се отварят до предвидената дата и час. Призори в петък, 13 октомври 1307г. – дата, която от този момент нататък придава зловеща конотация на всеки петък, 13-число. Властите се разгръщат из цялата Франция и арестуват всички тамплиери там. Обвинени в черна магия, хомосексуалност, аборти, богохулство и др. заловените рицари са хвърлени в затвора, разпитвани, измъчвани и горени.

Има и доказателства, че вътрешните кръгове на тамплиерите симпатизират, а дори и се придържат, към ереси, свързани с Мария Магдалена, Йоан Кръстител и разпятието и възкресението на Иисус. Някои изследователи спекулират, че знамето с череп и кости може да има връзка с останките на Мария, Йоан Кръстител или и двамата.

Въпреки изненадващите арести, много тамплиери са предупредени. През 1312г. Орденът е официално разпуснат от папата по настояване на крал Филип, а през 1314г. последният официален Велик майстор Жак дъо Моле е изгорен на клада в Париж. Крал Филип очевидно се е провалил в погубването на всички тамплиери. Тези в Шотландия, Португалия и на други места избягват гоненията, докато много от тях просто свалят много видимите си туники с големите червени малтийски кръстове и се смесват с др организации, произлезли от Ордена на тамплиерите.

В днешно време историческите книги са почти единодушни в обявяването, че Орденът на тамплиерите изчезва през XIV век. Те напълно грешат, обявява Гарднър. Рицарският военен орден на Храма на Йерусалим различен от по-късно измислените масонски тамплиери – продължава да процъфтява в континентална Европа и Шотландия.

Голяма част от вътрешното познание както на франкмасоните, така и на илюминатите може да произтича от близката връзка на Ордена на тамплиерите с фанатична ислямска секта по време на кръстоносните походи в Светите земи.