Днес почитаме Христо Ботев и загиналите за свободата и независимост

Сподели в социалните мрежи:

На 2 юни отдаваме почит на подвига на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година в 12.00 ч. сирените в цялата страна оповестяват преклонението пред паметта на героите.

Денят на Ботев и загиналите за свободата на България се чества за първи път през 1884 г във Враца и Пловдив.

Официално този празник започва да се отбелязва от 1901 г. насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на смъртта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които присъстват на тържествата.

За първи път сирените се чуват през 1948 г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и загиналите за свободата на България.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, загинал на 1 юни 1876 г. Той е български национален герой, революционер, поет, публицист.
Бащата на Ботев Ботьо Петков е учител, книжовник и обществен деец, който учи в Одеса, съставя и превежда учебници, а майка му е от скромно калоферско семейство.[4] Освен Христо Ботев, двамата имат още осем деца.
Според някои източници Христо Ботев е роден в стая на калоферското училище, в която живеят родителите му.
Още от 1857 година Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия. През есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава през Пловдив и Цариград за Одеса, където пристига на 14 ноември.
Още с постъпването си в гимназията Ботев трудно се вписва в учебната дейност – той непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина, налагането на която включва и физически наказания, но в същото време често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители. През 1864 година той напуска училищния пансион и започва да живее самостоятелно в различни квартири.
През септември 1865 година става ясно, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, поради „немарливост“, а стипендията му е прекратена, като получава еднократна сума, с която да се прибере в България. Въпреки това той остава в Одеса, издържайки се като дава частни уроци, и поддържа близки контакти с полската общност в града.
През 1866 година Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където пристига през септември. Той прекарва там няколко месеца, но в началото на следващата година получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома. Пътува с кораб, вероятно от Одеса до Бургас, и оттам през Сливен стига до Калофер в началото на април 1867 година.
След пристигането си в Калофер Ботев замества болния си баща, като поема част от часовете му в училището. По това време, на 15 април, във вестник „Гайда“, издаван от Петко Славейков в Цариград, за пръв път е публикувано стихотворение на Христо Ботев – „Майце си“. То е отпечатано без посочен автор и изглежда познатите му не разбират, че стихотворението е негово.
В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове – сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение Георги Раковски, цялата група заминава за Букурещ, където участва в неговото погребение на 12 октомври.
През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар.
И след напускането на БРЦК Христо Ботев продължава да поддържа частни контакти с някои революционни дейци, като Стефан Стамболов и Стоян Заимов. Междувременно БРЦК не успява да осъществи плановете си за прехвърляне на чети в България и през есента на 1875 година дейността му замира. Към края на годината в Гюргево е създадена нова група, Гюргевски революционен комитет, включваща Стамболов и Заимов, която се заема с подготовката на бъдещото Априлско въстание, като умишлено изолира от дейността си повечето дейци на БРЦК, включително и Ботев.

Ботевата смърт
Вечерта на 20 май (1 юни нов стил) след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. Съществуват две основни версии за смъртта му. Първата, която е широко застъпена в популярната историография е, че е застрелян от османски снайперист, а втората, която рядко се коментира и е основана на становища на вещи лица и анализатори е, че е убит при заговор от свои четници.

Като национален революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски.

Може да харесате още...