„БОТЕВ ОТВЪД ПОНЯТНОТО“

Сподели в социалните мрежи:

Преди около 146 години Христофор Ботъов Петков написа: „Бългрският народ умее да търпи, а европейското човеколюбие е готово да защитава политически кеф, харемна дипомация и държавно зверство до последната крайност. („Знаме“, бр.6, 1875 )

За Европейската цивилизация Христофор Ботъов Петков ни написа следното: „Заедно с цивилизацията у нас се въвежда нравственост, умственост и телесният разврат, модите, пиянството и сифилисът.“
Точно, просто, разбираемо.

Ботев го е писал за 1875 г., за днес и за утрешния ден, докато народът не стане свободен – по Ботевски, не стане начетен и зрящ – по Ботевски.
Спасението на народа Христофор Ботъов Петков е описал смайващо точно: “ Меч и огън! Това са оръдията и средствата, с които ние ще да намериме, когато и да е, правдина в държавата на разбойниците. Огън и меч! Нашите най – верни защитници. С тях ние всичко ще придобием.“ („Знаме“,бр 14, 1875).
Филмът “Ботев отвъд понятното“ е документален и направи един труден поход към Ботевото слово и неговата истинност. Целта е една: да стане налично за общественото съзнание, осезаемо за отворените сетива, да заживее обещаващо в духовния мир на българина.

Да се достигне с най-силното налично доказателство – Ботевото писмено наследство – до Ботевата същност, родолюбие, саможертвеност за едничкатата свобода на народа, до революционния му дух и борбеност, до яснотата и чистотата на оргомната всепоглъщаща любов към българщината и народ, не беше и не е лесен поход. В творческата работа, колективът също се променяше и растеше духовно. Това е неминуем резултат за всеки, поел по пътя на Ботев.

Да се вгледаш в дълбочината на Ботевите слова, да стоиш вглъбен във висините на крилатите му слова, да се смълчиш пред лекотата и простотата на леещите се слова, беше окриляващо. Но в съзнанието ни заглъхваше като гръмотевичен удар осъзнатото Ботево чувство.
Филмът достигна до исторически пренебрегвани факти, достигна до разкриване на онзи Ботев, който винаги е вървял с една крачка зад другите без показност и с години напред пред другите с прозрения.
Ако не беше предателство…Завистта, слугинажът и задкулисието, са част от нищожния живот на бездуховността и безчестието.

Ботев беше наш – но не беше един от нас! Ние го следваме, за да се равним.

Изследванията, които проведохме заедно с Ивайло Петров показват ясно, че родното място на Ботев е село Осен, Врачански окръг, а е кръстен в църквата „Св. Св. Петър и Павел – село Девене. При откриването на първия паметник на Христо Ботев във Враца са присъствали майката на Христо Ботев Иванка Ботева и брат му Кирил Ботев. Бил е зададен въпросът: къде всъщност е роден Христофор Ботьов Петков. Независимо от различното мнение на майката – баба Иванка Ботева – генерал Кирил Ботев – брат на Христо Ботев – категорично е обявил Калофер за рожден град на поета. Мотивът на Ботевия брат е,че според него Калофер за предпочитане, пред едно неизвестно малко селце. Явно за генерал Кирил Ботев не е важна историческата истина, а суетата! Благодарение на Лидия Петрова и Цеко Янев е намерена в село Осен единствената оригинална снимка на дядо Петко – бащата на Ботьо Петков. Историческата истина фактически е доказана, но е премълчана по нареждане! На основание живите архиви и предания в селото, Христо Петков и Лидия Петрова решават да проучат истината в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Там двамата издирват, намират и четат оригиналната книга от църквата в село Девене, ръкописна в обвивка от кожа. Там ясно е било написано: На 25 декември 1847 г. детето Христофор Ботьов Петков е било регистрирано, че е родено в село Осен,а е кръстено в Девенската църква „Св. Св. Петър и Павел“. Двамата разговарят с директорите на Националната библиотека – град София за изненадващото откритие. Отговорът е бил категоричен: има установено месторождение, което е установено от генерал Кирил Ботев и информацията не може да бъде променяна!
Когато гледаме делото на Ботев, Левски и Раковски ние не можем да разберем напълно тяхната същност и цялостна дейност, която е свързана с българския национален суверенитет, култура и просвета, ако не разглеждаме техния живот и дейност в контекста на световните демократични и просветни движения, свързани с идеологията на един нов свят . Свят на свобода, равенство, братство.Това е девизът на тогавашните масонски организации. Кое обединява Джузепе Гарибалди, Георги Раковски, Джузепе Мацини, Васил Левски, Бакунин, Ботев. При тях няма разлика по религия, принадлежност и национален статус.
Николай Судзиловски създава масонско огнище под формата на просветен кръжок. Започват да се изучават най-новите революционни идеологии за тогавашното време. В това масонско огнище са участвали Петър Енчев и Стефан Стамболов. Изучавали са „Капиталът“ от Карл Маркс. Самият Ботев е бил един от най-активните участници там. Има данни, че Ботев е бил два пъти в Швейцария. Дори е плавал на параход Радецки, който е бил в езерото Лаго Маджоре, намиращо на границата между Швейцария и Италия. Там Ботев се среща на парахода с Добролюбов и Чернишевски. В писма между Захарий Стоянов и Николай Судзиловски се разбира, че Ботев и Судзиловски са искали да отидат в САЩ да усвоят фермерството, за да могат да го вкарат в родината и да направят земеделие, чрез което да се просветат неуките българи, а после да се съберат пари и да се освободят. Ботев не случайно избира параход Радецки, защото познава историческата му съдба и защото носи името на генерал Венцеслав Радецки, който потушава въстанието в Италия. Ботев е искал да покаже на всички, че ние трябва да търсим в миналото онова, което ни създава като бъдеще!
Гледайте внимателно старите архивни снимки на българските възрожденци и ще откриете, че на масата, на която се кълнат те стоят масонските символи! Четата на Ботев носи знамето на Червеноводската дружина. Знамето е извезано от дъщерята на баба Тонка и Мариола – първата професионална българска актриса, балдъза на масона Иван Ведър. Още една причина Ботев да избере Радецки е, че Капитан Дагоберт Енглендер не е имал лиценз да пътува до долни Дунав, а вторият капитан на парахода – Димитър Петрович, мъж на Мариола. За тези неща е било забранено да се говори години! Раковски, Левски и Ботев попадат под влиянието на Джузепе Мацини. Мацини е италиянски адвокат, който създава организацията „ Млада Италия“. Организация, изградена върху идейния корпус на масонството със структура и особености на карбонарските организации. През 1869 г българската делегация от „Млада Италия“ посетила лондонската квартира на Мацини, където той я консултира давайки насоки за българското национално освободително движение. В този смисъл един от представителите на каробонарите на българското национално освободително движение е Христо Ботев. Известният руски княз Аурет Загрин е бил масон и е бил изпратен в дружината, тъй като е членувал в ложата на княз Владимир Черкаски. Черкаски е трябвало да стане първи княз на България след освобождението от османско иго. Но той има злополучна съдба, тъй като на точно на 3 март, при сключване на договора той бива убит защото в договора влиза България на три морета, а това не е по интересите на руския император. Аурет Загрин е изпратен от княз Черкаски като свой личен представител в дружината на Ботев и да осъществи контактите на дружината с масона Дагоберт Енглендер. Енглендер е знаел предварително от къде и колко души ще се качат. Бил е запознат с цялата акция. Другият представител на княз Владимир Черкаски е масонът генерал Иван Кишелски. Първият генерал в България на руска служба. Той е много важна личност за формирането на цялата национално освободителна идея и формирането на Априлското въстание. Ботев получава от Кишелски два големи сандъка с револвери, боеприпаси и дълго оръжие.Кишелски носи подарък бойна сабя на Христо Ботев от княз Владимир Черкаски. Ботев е имал две саби – една кавалерийска шашка и бойната сабя. На бойната сабя от едната страна със златни букви пише „Хр. Б.“, а от другата страна пише „ 11 Мая 1876 год.“ Тоест било е предвидено въстанието да стане на 11 май – денят на светите братя Кирил и Методий. Ролята на масонството по време на Априлското въстание е било свързано с взаимодействието на чуждестранните масони, сособено с турските. Те всички са искали да се освободят от деспотско тиранската система на Османската империя. Не случайно в празничния календар на република Турция пише – „3 март – освобождение на Турция от османско иго.“ Доведеният син на Христо Ботев Димитър Рашев по масонска линия дава на масона Мустафа Кемал Ататюрк програма за реформиране на Османската империя с демократско републиканско управление. Военна тайна на република Турция днес е , че българите я създават като република Турция, т.е. тя трябва да е благодарна на нас!
В основата на организацията на този поход с въстаниците под ръководството на Ботев е станало най-вече с прякото участие на Иван Кишелски. Кишелски пише книгата „ Ръководство за успешен бой с турците“ – само за нуждите на дружината! Ботев през цялото време я е чел и се е ръководел по нея. Хората, които той е повел се казвали въстаници, а четници са били тези, които са четоводци, т.е. ръководителите и само някои от дружината са означавани с „четоводец“! В книгата Кишелски използва опита на четническото движение, както и приоми от организацията на военни поделения в руската армия! Ботев е следвал тези предписания умело!
Мястото на слизане на българска земя е било предварително проучено от Христо Ботев. Имаме снимка на Ботев в цял ръст с Никола Обретенов, облечени в работното облекло на австро-унгарски моряци и с лодка, на която на кърмата е било сложено британско знаме. Тогава английски канонерки по споразумение между Османската империя и Англия са охранявали поречието на Дунав. Ботевата дружина е извършвала разнузнавателни плавания и ако нещо се сбърка – да имат резервния вариант, а именно Козлодуй. Те са познавали предварително района и затова са решили да действат по този начин – да дебаркират на самия бряг.

За проучителната мисия на Ботев пише и Никола Обретенов. Той отбелязва в дневника си: „ Трябваше да се потърси място, гдето ще може четата да мине и да пренесе оръжието. Взехме лодка на австрийски шлеп, каран от шлепчията – българин… Обикаляхме брега на Козлодуй гдето водата беше дълбока, а контролът слаб.“
Затова,че пребиваването на Ботев и сподвижниците му е било временно и инцидентно говори обсоятелството, че за лодката няма специално място за бивакуване. Тя е подпряна с летва и парцали. Явно Христо Ботев е искал да види с очите си къде ще слезе четата на български бряг.

Не всичко, което е свързано с подготовката, организацията и самите действия на Ботевата чета са изяснени от научна и изследователска гледна точка. Има погрешно разбиране , че Ботев е поет, но не е революционер и няма военни способности! Да, той не е завършил военно училище, но той се е стремял по ръководството от Кишелски да получи пълно познание по всички въпроси! Ботев всяка секунда се е стараел да се запознава с онези, които дават и се раздават в името на революцията ! Ботев е една вселена, която много трудно можем да разберем. Не трябва да се вторачваме в него. По-можем да го познаем, когато го гледаме от планински върхове!
Днес нямаме никаква възможност да направим икона от Ботев, зад която да скрием вчерашната си и днешна бездуховна нищожност!Но и никаква възможност да го отстраним от живота си, докато още не сме изчезнали, докато сме тук с всичко негово, както и с онова негово „любовно“ проклятие, което така и не проумяваме 150 години: „ Аз вече нямам мило и драго, а вий, вий сте идиоти!“. Това, което можем единствено вчера и днес е непрекъснато да съзнаваме – НАШ, ТОЙ НЕ Е ЕДИН ОТ НАС…!

Автор:Иван Тренев

Може да харесате още...