Новини

Върховният административен съд образува две нови тълкувателни дела по искане на Гешев

Сподели в социалните мрежи:

Първото е по искане на главния прокурор Иван Гешев, който се е натъкнал на противоречива практика на ВАС по делата за обезщетения на държавни служители, полицаи и военни, съобщиха от Висшия съдебен съвет.

И поставя пред върховните съдии следния въпрос:
„Допустим ли е иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение по ЗДСл., ЗМВР, ЗДАНС, ЗОВСРБ и др. специални закони, предвиждащи право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения?“.

Според част от върховните съдии държавните служители не могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди от незаконно уволнение на основание на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Те се позовават на различните специални закони, които не предвиждат отговорност на администрацията за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Според Закона за държавния служител след отмяна на незаконно уволнение служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не за повече от 6 месеца.

Обстоятелството, че получаваната от служителя основна заплата е възприета като величина за определяне на обезщетението, не означава, че то покрива само имуществените вреди, поради което неимуществените вреди от незаконно прекратяване на служебното правоотношение не могат да се претендират по ЗОДОВ. След като липсва индивидуализация на вида на вредите следва да се приеме, че обезщетението обхваща и двата вида вреди. При наличието на обезщетение, определено от законодателя със специален закон, държавният служител няма право на друго обезщетение на основание на общия закон, който урежда отговорността на държавата за вреди от незаконни административни актове“, твърдят съдиите, застъпващи това виждане.

Други техни колеги обаче са на мнение, че незаконно уволненият държавен служител трябва да търси обезвреда за морални вреди именно по ЗОДОВ. Според тях в специалните закони е уредена само компенсацията на имуществените вреди от оставане без работа. „Това е така нареченото обезщетение за принудителна безработица и то покрива оставането на служителя без работа и доходи за посочения в закона период. Това обезщетение, обаче, не включва евентуално претърпените от служителя, в резултат на незаконното уволнение, неимуществени вреди – като стрес, унижение на човешкото достойнство, тревожност, несигурност, в техния паричен еквивалент“, мотивират се застъпниците на тезата, че иск по ЗОДОВ е допустим.

Те изтъкват, че отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ не може да бъде ограничавана. И ако за получаване на предвиденото в специалните закони обезщетение е достатъчно да бъде доказано незаконно уволнение и оставане на лицето без работа или преминаването му на по-нископлатена, то за това по ЗОДОР трябва да се установят противоправно поведение на администрацията, вреда и причинна връзка между двете.

Второто тълкувателно дело, което образува днес ВАС, е по искане на бившия министър на правосъдието Десислава Ахладова. Тя е била сезирана от министъра на земеделието за противоречива практика по санкционирането на незаконен превоз и съхранение на немаркирана дървесина.

ВАС е приел да се произнесе в ново тълкувателно дело по следния въпрос: „Извършват ли се две отделни административни нарушения с едновременното осъществяване на деянието в хипотезите на чл. 213, ал 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите при административното наказване по чл. 266, ал. 1 от същия закон или деянието е едно и не поражда множественост на административните нарушения?“.

Източник: https://news.lex.bg/